Иван Александрович Глухов (1927–1999) се е родил в село Кулешово, Суворовски район в Тулска област, в благочестиво селско семейство. Възпитан бил в духа на православната вяра, в скромност, трудолюбие и доброжелателно отношения към хората. За формирането на неговата личност особено голямо влияние оказала майка му Евдокия Сергеевна, която той през целия си живот обичал нежно и почитал. През 30-е години семейството му се преместило в Москва, където през 1945 г. Иван завършил училище, през 1948 г. – строителен техникум, а след това започнал работа като техник в московския жилфонд. Той бил ревностен енориаш на Тихвинската църква в село Алексеевско и дори прислужвал в олтара.

Иван А. Глухов искал много да учи богословие. През 1951 г. постъпил в Московската Духовна семинария и я завършил успешно в 1955 година. След това бил зачислен в Московската Духовна академия, която завършил през 1959 г. със степен кандидат на богословските науки. Дипломната му работа била на тема „Христианското учение за злото и неговото проявление”. С решение на академичния съвет И. А. Глухов останал в Академията като професорски стипендиант и бил назначен за помощник инспектор. В Семинарията започнал да преподава катихизис и история на Руската Църква, а от 1972 г. – и сектознание в академията. Същата година той защитил доцентура.

За своите заслуги И. А. Глухов е награден с ордените „Свети княз Владимир” – трета степен, „Преподобний Сергий Радонежски” – втора и трета степен и с Патриаршеска грамота. През 1995 г. той предприел поконничество в Светата Земя. В последните години от живота си И. А. Глухов е енориаш на московския храм „Вси Светий”, където след кончината му е и опят. Иван Александрович е погребан в село Благовещенско.

Иван А. Глухов бил взискателен преподавател, целящ постигането на трайни знания и строго отнасящ се към изпитите. Той изисквал да се запомнят наизуст стотици изречения от Священото Писание. Предметът Катехизис, заложен още в първи курс на Семинарията, като основа на основите за формиране на православен мироглед, станал любим на семинаристите. След усвояването му било лесно да се изучават всички останали предмети. Учениците сравнявали неговия предмет с правилата за движение по пътищата, които веднъж научени, могат да ги водят спокойно в съвсем нелекото житейско пътешествие. Иван А. Глухов виждал смисъла от лекциите си в просвещаване на душите на своите слушатели в духа на Православното учение, обръщайки ги в проявяването на най-добрите им качества и направлявайки ги в Истината. Всякога той стоял твърдо на светоотчески позиции, което се забелязвало особено по време на диалозите му с икуменисти и представители на инославните конфесии. Тези, които слушали лекциите на И. А. Глухов, си спомнят за него с благодарност, като за забележителен педагог, обладаващ висока ерудиция, щедро споделящ своите знания със студентите, внимателен и отзивчив човек.

Предлаганият на читателите „Православен катехизис”, представлява разгърнато ръководство към запознаване в православното вероизповедание и наставлява в учението за вярата, надеждата и любовта.

Учението за христианската вяра е кратко изложено в Символа на вярата. В него, като във фокус, са съсредоточени всички основни христиански истини. Учение за християнската надежда се съдържа в молитвите, в частност, в Господнята молитва „Отче наш”, и в Заповедите за блаженствата. Учението за христианската любов се дава в Закона Божий или Декалога (Десетте Божий заповеди).

Православният катeхизис на И. А. Глухов се явява наставление по основи на Православието в строго съответствие с писанията на светите отци, като наред с това отразява дълбоката личност на автора, неговата собствена вяра, надежда и любов към Бога, както и горещия му стремеж да пробуди и укрепи в тях своята аудитория.